Нека започнем с това, че душите, които се прераждат на Земята трябва да преминат през девет нива, за да достигнат нужната зрялост. Когато достигнат девето ниво, те стават достатъчно съвършени, за да престанат да се прераждат и станат Водачи, Учители на души от по-ниските нива. Деветте нива могат да бъдат сравнени с девет класа. Така, както се случва в училище някой да повтори класа, защото не е усвоил нужния материал, така и душата може да остане на едно и също ниво, докато повтаря едни и същи грешки. Да остане на същото ниво, но не и да се върне назад. Разликата в нивата на духовно развитие се проявява в различието на характерите тук - на Земята.
Когато душата влезе отново в тяло, за да се роди човек, тогава към този човек се прикрепят по два ангели-хранители, които следят всяка негова постъпка. Единият от тези ангели си води статистика на доброто, извършено от човека, а другият записва лошото и часа на смъртта му. Когато човекът умре, се прави рекапитулация на всичко, извършено от него приживе и с тази рекапитулация се отправя към Страната на сенките.
Всеки от нас си има и по един духовен Водач, който всеотдайно работи с душата ни преди нашето прераждане. Към края на подготовката за новия живот, непосредствено преди прераждането, когато се доуточняват всички важни моменти от сценария и се сглобяват отделни части от него, към душата се прикрепя друг Водач. Той ни направлява отгоре чрез интуицията и съвестта ни, когато вече живеем на Земята.
Съществува един коридор за пътуване на душите до Страната на сенките и обратно до Земята. След като човекът почине, душата му е привлечена от някаква сила, под въздействието на която минава през един тъмен тунел. Когато стигне от другата му страна, близък - починал се приближава към новопристигналата душа и я известява, че човекът вече е мъртъв на Земята. Душата се връща до тялото си и осъзнава какво са й казали, осъзнава случилото се. Разбира, че е извън тялото.
В деня на погребението при душата на починалия изпращат две души на негови близки починали преди време, за да го подкрепят.
В началото душата обикновено е объркана и й е трудно да се раздели с роднините, с дома си, с всичко, което е обичала, докато е била в тяло. Тогава духът все още е привързан към земните неща и хората, които е оставил. Затова той може да се нарече човеко-дух. В течение на времето става духо-човек и накрая – дух.
Паленето на свещи от всички присъстващи на погребението, уравновесява мъката на душата. Когато някой човек запали свещичка, в този момент духът се прощава с него. Това става поотделно с всеки присъстващ на погребението. Чрез запалената голяма свещ, поставена в съд със сурово жито, се освобождава душата от всичко земно.
Парите, които се оставят на починалия, са като символична помощ за семейството му.
Носенето на траур е много важно до годината от смъртта. След това време той вече тежи на починалата душа, спъва я.
Курбаните се колят за подпомагане на духа.
Прекадяването предпазва душата от лошото - да не остане тя на Земята.
Аутопсията не се отразява добре на душата.
Помените трябва да се правят от деня на погребението, т.е. от деня, в който тялото е заровено вече в земята, а не от деня на смъртта, както обикновено се прави.
След като погребат тялото, душата остава ДО ДЕВЕТИЯ ДЕН на гроба сама. Утешаващите я души си отиват, като поръчват: „Ще идват роднините ти, но ти няма да си ходиш с тях. Девет дена тук ще стоиш!”
След погребението роднините трябва да ходят на гробища на първия, на третия, на шестия и на деветия ден също. На деветия ден душата, натежала от скръбта на близките си, бавно се прибира в къщи и остава там до ЧЕТИРИДЕСЕТИЯ ДЕН.
В къщата на покойника до навършване на четиридесетия ден от смъртта трябва да има поне една лампа, която да свети през нощта. Така живите дават знак, че знаят, че душата си е в къщи. До четиридесетия ден трябва всеки ден да се прелива гроба. Ако гробищата са далече и е неудобно да се ходи всеки ден до там, може да се вземе едно камъче от гроба, което се поставя на пода до леглото на починалия, от страната на главата. Преливането може да се прави върху това камъче. То просто имитира гроба и след четиридесетия ден, трябва да се върне в гробищата и да се зарови. Прелива се с вино и вода, защото те пречистват душата, става й по-леко.
Душата на починалия запазва спомените си, свързани с вкуса на храната. За да може да вкусва все още от любимите си ястия, душата приема храна чрез човек от семейството си, когото сама си избира.
Раздаване на храна е просто наш ритуал. В отвъдното душите получават една единствена храна с вкус на жито. За всички големи празници душите си идват на Земята при своите близки и се „хранят” от празничната трапеза.
Самата душа си определя и кой жив човек да носи дрехите й за сянка, като душата се опитва да проникне в мислите на живите, за да им подскаже своето желание.
Паметникът, който се слага на гроба е израз на уважение.
На четиридесетия ден душата се връща на гробищата и чака друга някоя душа да дойде и да я прибере; да я приведе до Страната на сенките.
Преградата за преминаване в отвъдното съществува и през нея не могат да преминат души, на които часа не е дошъл. Към преградата се приближава душа и казва: „ Рано е още за теб!”
Щом пристигнат отвъд, душите на възрастните хора стават по-жизнени, по-младите стареят, но по-бавно от нас, а децата порастват, т.е. променят се така, както едно дете израства тук на Земята. Тези промени обаче стават по-бавно, защото между протичането на времето в Страната на сенките и земното време има разлика. Една година в отвъдното се равнява на две и половина наши години.
Щом душата пристигне на четиридесетия ден там, тя бива посрещната от душите на всички свои близки, приятели, съседи. Мястото е точно определено и представлява нещо като вход. Но душите не остават постоянно от другата страна. Те имат право да се връщат на Земята и да посещават дома и близките си, като за целта им се дава график, за спазването на който много се държи. След навършване на година от смъртта, този график става по-разреден, но е все така стриктен за спазване.
До навършването на ТРИ МЕСЕЦА от смъртта, душата като спазва графика, пътува до най-близките си хора и учи пътя до Земята и обратно. В началото душите се движат по-бавно, но с течение на времето скоростта на пристигане на една душа до Земята се съкращава съвсем. Душата е едно кълбо енергия, което започва да се движи с голяма скорост и за броени минути достига до Земята.
През тези три месеца, както казахме, душата пътува, преживява все още травмата от смъртта си, рее се и постепенно достига до убеждението, че: „Тук е много хубаво !”
Но щом завърши трите месеца, идва ред душата да се изправи пред духовния си Водач и очи в очи, заедно започват да разглеждат изтеклия живот. Това продължава до края на шестия месец, т.е. три месеца земно време се разнищва живота, разглеждат се грешките, пропуските, като духа пак си пътува до Земята според дадения му график.
На ШЕСТИЯ МЕСЕЦ душата застава пред шестима Старейшини-представители на Бога, души, които отдавна са престанали да се прераждат. Пред тези Старейшини отново се прави преглед на изтеклия живот. Духовният Водач на душата присъства на това разглеждане и се явява един вид като неин адвокат.
Оттам душата се изпраща в чистилището, където се изправят греховете. През чистилището задължително минават всички души и продължителността на пребиваването им там се определя от Съвета на Старейшините, в зависимост от греховете, които душите са извършили в последния си живот.
До ДЕВЕТИЯ МЕСЕЦ е нормално душата да излезе от чистилището. А ако душата е по-грешна, излиза около ГОДИНАТА от смъртта, но може и след това.
Освен чистилището съществува и адът.
Адът представлява нещо като нашите земни затвори. Душите там са по-строго изолирани, отколкото тези, които са в чистилището. В ада попадат само душите, които са заслужили и са свързани с дявола. Излиза, че една своя грешка всяка душа изплаща по два пъти: първия път - в чистилището и следващия път - в предстоящия живот.
А за престъпниците е още по-отговорно, защото те минават първо през наказанието на нашите, земните затвори, после - през ада и накрая предстои изправяне на грешката и в следващото прераждане.
След като душата излезе от чистилището я информират до кое ниво на развитие е достигнала след последния приключен току-що живот и й дават сценария на следващия живот в груб строеж - къде ще живее, мъж или жена ще бъде, в кой отрязък от време ще стане това, проблемните ситуации, с които ще трябва да се справи и за които ще трябва да разработи варианти за разрешаване.
После душата си избира място, където да „живее”, да пребивава. Ако през живота си човекът е построил свой дом, обикновено дават на душата проекция на този негов дом. Ако човекът не е строил своя къща, душата си избира някаква проекция на дом, където ще й е приятно и ще се чувства уютно. Душата остава да „съжителства” при свои близки души докато се навърши годината от смъртта. Това помага на душата по-лесно да се адаптира и впоследствие решава къде ще почива – дали да остане при близките си или желае да е самостоятелна.
След като душата си избере дом, се завръща при своята учебна група. Една група се състои от 20-25 души, с които се занимава един духовен Водач. Душите от една група напредват заедно, почти на еднакво развитие са, но все пак всяка душа си носи своята индивидуалност. В групата душите се подготвят за следващото си прераждане. Душата не може да откаже да се прероди. Инстинктивно се подчинява.
И тук искам да вметна няколко думи и за Акашевите записи.
Всички знаят, че Библията е Божественото откровение. Същото може да се каже и за Акашевите записи. Те представляват една огромна библиотека, наричат ги още Книги на живота. В тях се съдържа информация за цялата Вселена и за всеки неин индивид поотделно. Душите на нашите починали близки научават бъдещето ни също от там. Достъп до Акашевите записи имат всички души, които вече са минали през чистилището. Там, в тези книги на живота са записани всички минали съществувания на душите. Но трябва да се знае, че Бог не разрешава да се рови в миналото (имам предвид миналите прераждания) и при контакт душата на нашия близък починал обикновено не дава информация, свързана с предишни животи. Ако наруши това правило, я наказват. Съществуват хора, които си спомнят свои предишни прераждания, но тези спомени се дават само с разрешението на Бога и обикновено подобен феномен се случва с някаква цел.
Много е важно да спомена и някои неща за така наречените задушници. Те са празници за душите и затова на тези дни отново ги пускат да си дойдат на Земята, в своя дом, сред своите живи близки. Идват си около часа, в който ще се събуди домакинята. Покрай нея са, докато тя приготвя храната. Ако никой в къщата не се е захванал с приготовления за деня на мъртвите, душите пак идват в дома си. Когато близките живи на душата тръгнат към гробищата и тя тръгва с тях, а оттам се прибира в отвъдното. Затова е препоръчително по-късно да се ходи на гробища, към обяд, а не към 9-10 ч. сутринта. Така се дава възможност на душите да си останат по-дълго в къщи