Малцина са хората, които могат да останат равнодушни при вида на добре узрялата, сочна и охладена диня. Съществуват над 1 200 разновидности на динята, но само около 60 вида са подходящи за консумация.

Citrullus lanatus е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове, към които принадлежи динята (в зависимост от района в България наричана още карпуз или любеница). Според възприетата класификация на земеделските култури динята е плодов зеленчук.

Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност (среща се и жълта). Кореновата система достига до 2м дълбочина и 3м диаметър.Стъблото е стелещо се с 3-4 скелетни разклонения - овласени.

Смята се, че произлиза от Южна Африка-Етиопия,Еритрея,Сомалия. Някои историци твърдят, че динята първоначално е била диворастящо растение в пустинята Калахари. Използвали я като заместител на водата. Постепенно търговците се досещат,че би могла да се култивира и започват да продават семките в градовете, през които минавали маршрутите на керваните.

Култивирането на плода започва в Африка, а през ХVII век динята вече е позната във Великобритания, Испания, Китай и други държави. Сочният плод достига до Северна Америка благодарение на европейските колонизатори и на африканските роби. Други източници твърдят, че древният Египет е родината на динята.

Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр.:

Водата съставлява около 92% от масата на динята, което е най-високият процент сред плодовете. Динята съдържа голямо количество захари и е отличен източник на витамин C. Има лек диуретичен ефект и не е сериозен източник на други витамини и минерали, освен ако не изяждате по няколко килограма на ден.

Аминокиселината цитрулин е изолирана и проучена за първи път именно от динята. Дините съдържат значително количество цитрулин, така че след консумацията на няколко килограма диня е възможно при изследване на кръвната плазма резултатите погрешно да покажат наличие на цитрулинемия или друго нарушение, свързано с пикочните канали. Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло.

Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената.

На много места по света динята може да се допълва с добавянето във вътрешността ѝ на някаква алкохолна напитка. Това става като се пробие отвор в кората, добави се напитката и се изчака тя да се смеси с тъканта на плода. След това динята се нарязва и сервира по обичайния начин.

лук, захар и ром

затлъстяване.

черния дроб и заедно с това усвояването на белтъци, мазнини и въглехидрати.

Динята се прилага и при лечение на  хроничен запек заради съдържащите се в нея магнезий и фина целулоза. Освен това тя регулира перисталтиката и стимулира отделянето на жлъчен сок. При диети с цел намаляване на телесното тегло динята е особено подходяща в случаите, когато в режима на хранене е предвиден разтоварващ ден.

Няма сигурен признак дали една диня е узряла, но ако се съмнявате, купете само парче или помолете предварително да ви я срежат. Абсолютно точен метод за определяне зрелостта на дините не съществува. Някои от признаците са, че при почукване зрялата диня издава чист, ясен, а не глух звук, жълто (а не бяло) петно на обратната страна, лъскава кора, а също така възможността лесно да се бели горния слой на кората при надраскване с нокът.

Динята позволява да бъде съхранявана на стайна температу