но много ми хареса и реших да ти го подаря...


Студено състояние - Женя Димова

Знам си точно способностите.
Мога толкова много неща...
Способна съм да преповтарям живота си
от раждането до датата -
и грешките, и хубавините, усложнени житейски.
Способна съм да гледам с мое око на важните подробности -
и с ириса, и с ретината, и с третото.
Мога да се завра в някой ъгъл, по площади да пея,
да рецитирам чужди стихове, мои да пиша умея.
Способна съм да раздавам на способните да вземат.
Да паля през час цигара, да гледам в очи и под барета.
Способна съм в създаването на спомени,
мигове и подаръци,
в създаването на енергии и в прекъсването им - отдалечаване.
И други способности съм развила - да си изгубя ума по някого,
да си раздавам ризите, да гледам спокойно как кипва млякото,
как ми кипва отвътре и да си кимам разбиращо,
да разбирам съдниците, да разбирам и кравите,
криво да ставам сутрин, денем да се държа изправена,
да не падам ниско, когато пия, да си пия сълзите с Наздраве.
Способна съм да мразя, обичайки,
в когото обичам - каквото си има за мразене.
Под дъжда боса да тичам, в сняг да вървя бавно.
Умея да позволя на едно кокиче
пролетта ми да изпревари.
Позволявам да ме обичат, а да дълбаят рани.
Способна съм да мълча с някого, който говори с душата ми.
И да любя пламенно, и само да играя.
Придобила съм толкова способности
от живота и от гена си.
Дано, като дойде часът, да мога да убедя Бог
защо толкова ми се иска
да поостана.

кАК ПРИЯТНО МЕ ИЗНЕНАДА С ТОЗИ ПОЕТИЧЕН КОМЕНТАР-КАРАШ МЕ ДА СЕ ЗАМИСЛЯМ!