Постинг
28.09.2010 22:29 -
Специален поздрав за 5555-я ми глас !
Благодаря ти ,kaprizna!
5555 -красиво число и добро!
ДВЕ е числото на планетата Луна. То определя приливите и отливите на нашия успех, дарява ни с чувство за дълг.
Благодаря на теб и всички приятели надникнали въпреки "хладния"блог и гласували за показаните в него картини!
Щастлива съм ,че Ви имам!
Бъдете живи и здрави и нека има само големи приливи и незначителни отливи .Нека по петите да Ви да следва само щастие!
5555 -красиво число и добро!
ДВЕ е числото на планетата Луна. То определя приливите и отливите на нашия успех, дарява ни с чувство за дълг.
Благодаря на теб и всички приятели надникнали въпреки "хладния"блог и гласували за показаните в него картини!
Щастлива съм ,че Ви имам!
Бъдете живи и здрави и нека има само големи приливи и незначителни отливи .Нека по петите да Ви да следва само щастие!
Приключение по река Места- от извора й в...
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Родния край на дядо -
Стенописи от Диан Костов Костинброд
Родния край на дядо -
Понякога и аз съм заобиколена от високи ледени дръвчета...но само понякога, в повечето случаи стъпвам върху жарава...
Без дъх
В мен будуват от някога скитници,
в мен се скупчват ята от съдби,
в мен гуляят бохеми преситени
и си търсят беля мъдреци.
Дремят в мене босилкови корени.
Мандрагорно се вълчи нощта.
Неспособие бурно оспорва ме.
И избухвам на жива вода.
В миг помитам нечистите помисли.
Просияват в крайутринен мъх
от потоците втурнати промисли
и творят ме, творят ме... без дъх.
Дела Раи
цитирайБез дъх
В мен будуват от някога скитници,
в мен се скупчват ята от съдби,
в мен гуляят бохеми преситени
и си търсят беля мъдреци.
Дремят в мене босилкови корени.
Мандрагорно се вълчи нощта.
Неспособие бурно оспорва ме.
И избухвам на жива вода.
В миг помитам нечистите помисли.
Просияват в крайутринен мъх
от потоците втурнати промисли
и творят ме, творят ме... без дъх.
Дела Раи
kaprizna написа:
Понякога и аз съм заобиколена от високи ледени дръвчета...но само понякога, в повечето случаи стъпвам върху жарава...
Без дъх
В мен будуват от някога скитници,
в мен се скупчват ята от съдби,
в мен гуляят бохеми преситени
и си търсят беля мъдреци.
Дремят в мене босилкови корени.
Мандрагорно се вълчи нощта.
Неспособие бурно оспорва ме.
И избухвам на жива вода.
В миг помитам нечистите помисли.
Просияват в крайутринен мъх
от потоците втурнати промисли
и творят ме, творят ме... без дъх.
Дела Раи
Без дъх
В мен будуват от някога скитници,
в мен се скупчват ята от съдби,
в мен гуляят бохеми преситени
и си търсят беля мъдреци.
Дремят в мене босилкови корени.
Мандрагорно се вълчи нощта.
Неспособие бурно оспорва ме.
И избухвам на жива вода.
В миг помитам нечистите помисли.
Просияват в крайутринен мъх
от потоците втурнати промисли
и творят ме, творят ме... без дъх.
Дела Раи
ТИ КАЗВАШ МИ - ОТ ОГЪНЯ ПАЗИ СЕ,
пък аз жаравата разравям с две ръце!
Пази се от безумството на лудия!
Защо? Нали и той човек е със сърце?
Не вярвай ти във клетва на предател,
остава си предател до смъртта!
Пази се от лукавство на приятел,
готов да те удари с нож в гърба.
Не се боя от тях, но се страхувам
от слепия със лазерния взор,
от глухия - със слух като мембрана,
невлизащ нивга с участта си в спор,
че дарба чудна имат те от Бога,
разбират туй, що другите не могат,
и страх ме е, че ще ме съдят Те
човешкото у мене щом умре!
Много ми харесва! Твое ли е?
цитирайkaprizna написа:
Много ми харесва! Твое ли е?
Толкова много ми допадна , че въобще и не погледнах откъде го копирах!Срам!!!!!!
Поздрави и от мен, приятелко!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол