усещам колко е хрупкав!Не,не искам да стъпя в него и чуя шума му,но ми харесва да му се полюбувам.
Току що е навалял и е толкова чист!:)))))

Картината е прекрасна : )

Приятно ми ,чее виждам тук ,навярно вече позамръзнала при толкова много сняг!:)
Благодаря ти !

А ти още повече съдейки ,по веселия ти никнеим!
Благодаря ,че се отби и коментира!:)

застанали сме на брега на "тъмната" река, преминем ли я, ни очаква снежна пътека-бяла, спокойна, сред смълчани, весели клони. Много засмени са короните на дърветата за разлика от улегналия сняг на земята....Човек не може да се чувства самотен в такава приказна гора;)))
Поздрави, iliada1!;)

Така ме докосна твоя коментар,че дълго си мислех какво да ти пиша като отговор!
Може би е приказка-поне аз така се чувствам в гора с току нападал сняг .Клоните пухкави ,не така още натежали ,приветливи и красиви !Всичко е бяло
и красиво ,чисто и някак божествено и чувстваш една лекота едно спокойствие и е хубаво да си спомним в такъв миг какво е казал Уилям Чанинг -
"СПОКОЙСТВИЕТО Е ВИСША ФОРМА НА ЩАСТИЕ " ................и да се почувстваме като в приказка и да се почувстваме щастливи !