По хълма скита вятър лют, ранен от острите и неприветливи бодли на нисък храст, самотно сгушил в себе си навътре страх в стъпчици на плахо зайче, намерило сред клоните му дом... Върви в гората, ветре, или влез в бой с ордите от идващите облаци да умориш мощта на тази буря, да извали накрая само кротък сняг... за покривче на заешкия дом...

Iliada,
имам усещането, че картината ти скърца
като стъпки по сух сняг, стипчи... доста е зимно,
което в случи напълно отговаря на
' Зимата в моите картини ' :)
Отново моите поздравления за избора на рамка,
тя довършва чувството за затвореност в сезона,
но и някак го отдалечава, което всъщност на всички ни се иска... ;)

Топла и уютна вечер от мен :)

но дано да е топла и красива като в твоите картини!
Поздрави за красотата, която присъства в блоговете ти!

Както винаги успяваш да ме заинтригуваш с коментарите ти.Всеки един уникален !Караш ме с нетърпения да очаквам следващия! Твоята изострена чувствителност ан творец е прозорлива !
Прегръщам те с обич и с извинение за закъснелия отговор!Опитвам се да стегна нова изложба и времето не ми стига особено !:)
С приятелски поздрав ! Илиада