Vaqtelka!

И защо ли вървяхме винаги по улицата , а не по тротоара? :) Защото беше по-широко или защото къщите ни притискаха от двете страни?:)))
Всъщност важно е единствено това, че сме вървили двама:)))
Поздрави!:)

моите деца ,като малки. Заедно се водеха по пътя за училище, но едното по малкото закусваше с 50 стотинки -тогава, а по голямото филии от дома, които му бяха омръзнали.

Караш ме да се усмихвам !Благодаря ти !:)

За мен все още не е спомен-обичам да вървя в малките затворени улички по средата.Когато се движа по централната ос на улицата еднакво добре виждам всички сгради от двете страни ми и им отделям еднакво внимание/а може би се пазя и от падащи саксии/.Навярно истината също е по средата та затова!
Вълнуващи срещи през почивния ден желая -и внимавайте къде вървите все пак ,ТОВА Е ОПАСНО!:))))))))

Когато я рисувах ми минаха и такива мисли!Преживяно е !

такава мила носталгия по детсвото ме обзема....

:-) много мила на сърцето картина!

Hey, sbtule must be your middle name. Great post!

Now I know who the brainy one is, IВ’ll keep looinkg for your posts.

I'm not easliy impressed. . . but that's impressing me! :)