Ще се стопя
от топлината ти,
небе от слънце...
аз съм кристален прах
и ме обичат студовете...
А аз обичам теб,
когато си от ярък ден
и става лятно шарено...
като когато те сънувам...

злато в тази зима, топло звучи!

Пък и прохладно насред тази жега :)))

Небето сякаш нежно разтваря земята, реката, дърветата....
Природата живее в хармония и съвършенство, нарушавано понякога от "висшето" й създание човека;)))
Поздрави;)